Менисциалната увреда е широко разпространена. Засяга структурно колянната става и се отразява негативно върху функцията му. Причина за руптура на менискус са битов и спортен травматизъм. Често засегнати са млади, активно спортуващи хора. Дегенеративни изменения в колянна става, свързани с дехидратация и снишаване на ставната междина, могат да създадат благоприятни условия за руптура на менискус при хора в напреднала възраст. Заседналия начин на живот и слабост на бедрената мускулатура създават по-голям лаксит и риск от надвишаване на функционалните възможности на колянната става и възникване на руптура на менискус дори без остър травматичен момент. Механизмите на възникване, вида и тежестта на руптурата търпят вариабилност.
Пътя на пациент с руптура на менискус
Пътя на травмирания е преглед от ортопед-травматолог. Назначаване на рентгенография, която да отхвърли или потвърди евентуално засягане на костните структури. В случай на ставен блокаж, пациента се насочва към артроскопия. При липсата на ставен блокаж се насочва към ядрено-магнитен резонанс, който да внесе яснота за състоянието и степента на увреда на меките тъкани. Междувременно на пациента се препоръчва физиотерапия, която да облекчи състоянието му и да подобри функционалността на ставата. Често след нея настъпва спонтанно подобрение. Болката и отока са силно редуцирани. Функцията е значително подобрена и тогава възниква дилемата как да се подходи: оперативно или консервативно. Ако резонанса показва увреда във васкуларна зона и типа на скъсване позволява шев, лечението е оперативно с последващи шиниране за три седмици. Всички останали случаи търпят до последно колебания. Тази статия има за цел да ги проследи.
Колебанията при скъсан менискус
Работата на ортопеда е насочена към възстановяване/оптимизиране на структурата. При скъсан менискус имаме нарушена цялост на анатомична структура, която трябва да се оптимизира/почисти. Единствения възможен начин това да се случи е артроскопски и точна такава насока ще получите от ортопед от старата школовка. Напоследък ставаме непосредствени свидетели на пациенти, които се насочват директно към консервативно лечение от лекари със съвременни възгледи. Зад тази насока стои възгледа да не се прибягва до остри интервенции преди да е даден шанс на ставата да се адаптира чрез оптимизация на функцията. Възможността за оперативна интервенция не е отхвърлен напълно, но остава на заден план, отложен във времето.
Трудностите при скъсан менискус
Следвайки посочения път пациента следва да възстанови мобилността на ставата и да осигури стабилността й изграждайки здрава бедрена мускулатура. Постепенно надгражда към по-сложни тренировъчни модели и се възстановява функционално с нарушена менисниална цялост. Това е добрия сценарий. Често това, което се случва на практика е че пациента не е достатъчно дългосрочно мотивиран и ангажиран в процеса. Като премине дискомфорта след травматичното събитие с помощта на апаратни модалности бърза да възстанови ежедневната си динамика. Натоварва излишно по вертикала и пренебрегва изградената програма от лечебна гимнастика. Коляното започва епизодично да отича, да стяга и да страда ставно. Основната стабилизираща мускулатура отслабва. Това отново афектира негативно ставно-връзковия апарат. Накрая често около година след травмата се стига до артроскопия с насочване на постоперативно раздвижване. Важно е пациента да се информира, че сроковете за рехабилитация са удължени. Причините за това са епизодичните отоци, мускулна слабост, тазова нестабилност, които са възникнали и са се развивали от травматичното събитие.
В заключение мога да кажа, че пътя на възстановяване изисква лична здравна отговорност, умение да изслушаш с цел да се информираш, да пречупиш решението за пътя през призмата на собствената ти нужда и възможност да се ангажираш времево, финансово и волево в процеса.
