Глезенът е носеща става и е обект на чести травматични поражения. Анатомично тя съчленява три кости в ставна капсула. Ставата е укрепена статично от лигаменти, а динамично от мускулатурата. Правилната артрокинематика зависи от нормалното функциониране на тези структури. Като носеща става тя се влияе от дисфункции на нивото на таза, които се отразяват на начина на стъпване и разпределянето на тежестта върху ходилото. Травматични увреди на глезена могат да настъпят в рутинни дейности от ежедневния живот. А към рискови спортни дейности можем да отнесем активности, свързани със рязка смяна на посоката /тенис/, с манипулиране с предмет/футбол/, с приземявания /балет, волейбол/ и др. Настъпването на фрактура на глезена е тежка травма нарушаваща цялостта на костните структури.
Механизъм на травмата, клинична картина, лечебен подход
Фрактура на глезена възниква при :
- при усукано навътре-навън ходило в абнормален обем на движение в ставата. Този механизъм на травма може да възникне с или без обременяване със собствено тегло.
- при въздействие на външни високо-енергийни сили, действащи директно върху глезена
Клиничната картина търпи вариабилност и зависи от тежестта и механизма на травма, както и засегнатите структури. Налице е болка, оток, ограничен обем на движение, невъзможност за стъпване, неестествена форма на глезена и др. Диагностика и лечение се провежда от специалист лекар-ортопед и включва рентгенографии от различни позиции.
След установяване на фрактура на глезена по отношение на лечението може да се подходи консервативно или оперативно. Под консервативно лечение и обездвижване минават по-благоприятни фрактури. Оперативните интервенции са неизбежни при нарушена цялост на ставата и нестабилност. При тях се използват метални остеосинтези с цел костна стабилизация с последващо зарастване. По преценка на оператора след няколко месеца може да бъдат отстранени. Независимо от лечебния подход обездвижването, което е необходимо за настъпване на костно срастване нанася поражение локално върху ставата и целия долен крайник. Тук важно място заема рехабилитацията. Нейното стартиране започва след разрешение от лекуващия лекар, който следи зарастването.
Физиотерапия и рехабилитация при фрактура на глезена
Основна цел на раздвижването при фрактура на глезена е максимално функционално възстановяване. Задачите за решаване са свързани с намаляване на отока, подобряване на кожната мобилност и цикатрикса, увеличаване на обема на движение в глезената става, нормализиране на дължината и плъзгаемостта на адаптивно скъсеното ахилесово сухожилие, засилване на мускулите с цел по-добра ставна стабилизация и поддържане на сводовете. Вниманието на кинезитерапевта не бива да бъде насочено само локално, а и към съседни стави негативно повлияни от ходенето с патерици и щаденето на крайника. Средствата за решаването на тези задачи са: криотерапия, противооточен масаж, ставни мобилизации за костиците на ходилото, упражнения за обем, сила, мобилност, баланс. Хвърлянето на патериците става постепенно като се минава през преход на ходене с една патерица. Постепенно крайника се обременява до нормализиране на походката. Програмата с упражнения постепенно се разширява и усложнява до нормална функционалност на засегнатия крайник.
