В тази статия ще разгледаме ставната контрактура като усложнение след продължителна имобилизация по повод травма. За да избегнат ставни контрактури във физиотерапията в световен мащаб се „индивидуализират “ рехабилитационни протоколи, като на практика се ускорява процеса на раздвижване. Това е възможно само при добра кооперация между специалистите и на практика е трудно постижимо за повечето пациенти. Често те нямат препоръка за предоперативно раздвижване. А раздвижването след имобилизация или операция често започва късно. Това крие риск от възникването на ставна контрактура и увеличава значително времево рехабилитационните мероприятия. Не е изключено да се получи контрактура и при неадекватна рехабилитация.
Етиология, същност и симптоми
Етиологията на ставната контрактура е свързана с продължителна имобилизация. Липсата на движение води до редица промени в меките тъкани около засегната става.
Контрактурата засяга структурно ставата, а това пряко влияе на функцията й. Характерна е ограничена ставна подвижност със твърд краен усет и стоп. Засегнати са ставната капсула, ставните връзки и околоставната мускулатура. Налице е намалена плъзгаемост на тъканите и фиброзни страствания. В мускулите сгъвачи и привеждачи се наблюдава адаптивно скъсяване, което придържа ставата в перманентна патологична позиция. Мускулите разгъвачи и отвеждачи са разтегнати и слаби. Нормалната атрокинематика е нарушена и във времето това увлича в компенсаторни движения и съседни стави отразявайки се негативно на целия засегнат крайник.
Основният отличителен белег за ставна контрактура е ограничения обем движение със твърд краен усет и болезнено усещане за стоп. Друг признак е неестествената позиция на ставата.
Профилактика и лечение
Профилактиката трябва да е насочена към ранно включване на рехабилитационни мероприятия като пасивно раздвижване на уреди и леки упражнения за съседните на травматичното място структури. Една консултация с кинезитерапевт в ранния период би могла да ви даде достатъчно яснота какви трябва да са адекватните грижи вкъщи и в специализираните центрове и кога да започнат те.
Агресивната кинезитерапия е от водещо значение при лечението на ставна констактура. При нея специалиста заема централно място. Мануална терапия състояща се в ставни мобилизации, постизометрични релаксации, позиционна терапия, активна гимнастика са основните средства за повлияване на констрактурата. Апаратна физиотерапия не е изключена, но няма водещо значение. При провеждане на лечебни мероприятия се наблюдава невъзможност на пациента да задържи постигнатия от специалиста обем на движение, дори когато съвестно изпълнява упражненията за поддържането му вкъщи. Това не бива да обезсърчава пациентите. Те трябва да бъдат информирани за дългият път на лечението и за анатомо-физиологичните изменения настъпили в периода на обездвижването. За съжаление процедурите са болезнени, в резултат на разстягането на адаптивно скъсените меки тъкани и микроразкъсването на фиброзни сраствания.
Друг вариант за повлияване на контрактура е еднократно насилствено добиване на обема на движение в ставата в операционна зала под анестезия. Или артроскопско влизане и почистване на ставата. И в двата случая следва отново продължителна агресивна рехабилитация.
