С настъпване на зимния сезон риска от падания поради поледици рязко се увеличава. Чест резултат от това е изкълчване, навяхване, разтежение или фрактура на крайник. Опитите да смекчим пораженията от падането, като се опрем на ръцете си води до травматични увреди в областта на китката и предмишницата. Счупване на китката възниква при падане на тялото напред и подпиране при разгъната в лакътя ръка. Друг механизъм е при директен удар в основата на китката при практикуване на спорт. В зависимост от интензитета на деформиращите сили се нарушава целостта на костиците изграждащи китката или се засягат костите на предмишницата. Вектора на деформиращите сили и състоянието на костната плътност определя и типа на счупване, и тежестта на поражение върху структурите.
Симтоми и диагностициране
- Често остра, внезапна болка съпровожда появата на фрактурата. Случва се интензитета й веднага след травматичното събитие да не е толкова голям, но да нарасне постепенно с опитите да движим контузения участък. При опит за движение може да се долови неспецифично хрущене или възможност за движение в нетипично място.
- Нарушена функционалност на китката. Наличен е ограничен обем на движение, вследствие отток. Затоплянето на кожата в областта при счупване на китката се дължи на повишения приток на кръв и телесни течности. Възможността на хватове е силно лимитирана или невъзможна. Фината моторика също страда.
- Деформация след счупване на китката. Тук вариабилността зависи от формирания фрактурен участък.
- Невъзможност за движение в определени пръсти или изстиване на ръката ни подсказва за наличие на тежко счупване със засягане на нервни или артериални структури.
Диагностиката при съмнения за счупване на китката се осъществява от лекар-ортопед. Рентгенографията е изследването, което показва начина на счупване, засегнатите кости и определя лечението на травмата. То се състои в репозиция на костните фрагменти и имобилизация за определен период до пълно костно срастване. Някой фрактури имат нужда само от имобилизация, други от репозиция и имобилизация. Но съществуват и такива, при които е необходима оперативна намеса с поставянето на метална остеосинтеза, следвана от имобилизация. Свалянето й се осъществява след ретнгенов контрол и лекуващият лекар дава разрешение за рехабилитация.
Лечение и рехабилитация след счупване на китката
Рехабилитация след имобилизация по повод счупване на китката включва всички мероприятия, които ще възстановят нормалната функционалност на ръката. Рехабилитационната програма постепенно се разгръща, като основна част се заема от аналитичната лечебна гимнастика. В началото се дават упражнения, който възстановяват нормалния ставен обем на движение в китката. Следва акцент върху изграждане на мускулна сила. Тренират се хватовете на ръката и фината моторика. Продължителността на рехабилитация зависи от тежестта на счупването и от пораженията от обездвижването. Активното участие на пациента е от ключово значение.
Профилактика
- Носенето на протектори, при практикуващите екстремни спортове е добра профилактика от травматизъм в областта.
- Избягвайте излизането в поледици. Когато това е невъзможно се уверете, че обувките Ви са подходящи.
Повече информация по темата фрактура, остеопороза и съвети за превенция може да надникнете тук:
