Ако неделният мач е приключил неочаквано бързо, а ски ваканцията Ви е поднесла травма … Имате поставена диагноза скъсана предна кръстна връзка на коляното, то тази статия е точно за Вас. В нея искам да Ви информирам за:
- последните тенденции по отношение на избора на автоприсадък в ортопедията и травматологията и стремежа към “индивидуална” хирургия;
- тенденциите за увеличаване сроковете за възстановяване с физиотерапия и рехабилитация с цел избягване на рецидиви.
Въведение в темата
Предна-кръстна връзка е важен стабилизатор в колянната става. Най-често се уврежда при хиперекстензия на ставата. А спортовете, с които е свързана тази лигаментарна увреда са ски и футбол. Собствените регенеративни способности на ПКВ са много слаби, затова много често при млади, активно спортуващи индивиди се налага оперативна реконструкция.
Възстановяването на ПКВ се прави с артроскопска операция изискваща 3 точкови разреза и надлъжен срез в донорското място на автоприсадъка.
При реконструкцията на ПКВ с присадък от патералното сухожилие, разкъсаната връзка се премахва изцяло и се пробиват тунели в костта на подбедрицата /тибията/ и костта на бедрото /фемура/. Ако е стеснен междукондилният улей, той се разширява. От медиалната трета на пателарното сухожилие се взима сухожилен присадък заедно с костните му инсерции и се поставя на мястото на отстранената ПКВ, като се прекарва през направените костни тунели. Ако е взет присадък от сухожилията на заднобедрената мускулатура, разрезът е в областта на тибиалната инсерция на мускулите. Присадъкът се фиксира с винтове без глави. Костната донорна част се запълва с костното вещество, отстранено при свредловането на бедрената кост и подбедрицата. Прецизното анатомично поставяне на импланта е от особено значение, тъй като изместването му може да предизвика намаляване на обема на движение постоперативно. Същото се отнася и за натягането му – ако е прекалено отпуснат ще предизвика хлабавост в ставата, а ако е напрегнат – ще намали обема на движение.
“Индивидуална”, а не “универсална” хирургия
Тенденциите са в прецизен анализ на:
- конституцията на тялото на пациента;
- типът на мускулатурата на пациента;
- изискванията към физическата активност и спортното натоварване на пациента;
- комбинирана ли е травмата в коляното /т.е. засегнати ли са и други вътреставни структури/.
Всички тези фактори трябва да се вземат в предвид при избор на оперативна техника, с цел постигане на най-добри резултати. Това е смислено, важно и определящо за пациента. Оперативният подход към една петдесет килограмова балерина с грациална мускулатура или един активно спортуващ футболист с добре развита мускулатура или един неспортуващ човек, на който падане на леда му е донесло травма ще бъде коренно различно. Това зависи изключително от опита на хирурга.
Като кинезитерапевт с практика в спортно-възстановителната рехабилитация, Ви съветвам да раздвижите коляното с няколко физиотерапевтични процедури. Това ще намали отока и болката и ще вдигне тонуса на мускулатурата. Това също ще Ви открехне вратата към следоперативната физиотерапия.
Физиотерапия след реконструкция на предна кръстна връзка
В болнични условия физиотерапия може да започне още първия следоперативен ден с артромот и електростимулация. Постепенно към програмата се добавят и упражнения. Очакванията са между 21 и 30 ден да свалите патериците и шината, ако имате такава. Следва изграждане на здрава бедрена мускулатура със силови упражнения. Следва адаптация на коляното към тичане и в по-късни етапи към специфична спортна дейност.
Може да намерите много протоколи за рехабилитация след ПКВ ускорени за спортисти и неускорени. Терапевтите с опит не се водят от протоколи. С натоварването се подхожда индивидуално, като се спазва принципа на спокойна става и добре натоварена мускулатура. Пациентите посещават физиотерапия 2-3 пъти седмично, с тенденция към намаляване на веднъж седмично и консултативно при смяна на натоварването в тренировъчната програма.
Новости по отношение на рехабилитацията
XX международна конференция по спортна медицина събра тримата председатели на Балканската асоциация по артроскопия, спортна травматология и колянна хирургия и разпали дискусия по отношение на сроковете на възстановяване. В последно време оперативните техники позволяваха ранно натоварване, адаптация и връщане към спорт постепенно след шестия месец.
Акцентите в дискусията бяха три :
- васкуларизацията на реконструирана ПКВ и създаването на капилярна мрежа започва едва 4-5 месец след оперативната интервенция;
- риск от разхлабване на автоприсадъка при ранно включване на по-сериозни натоварвания /например: бягане/, което би увеличило хлабавостта в ставата;
- увеличен брой на рецидивите по статистика в световен мащаб.
https://www.arthroscopyjournal.org/article/S0749-8063(05)80313-5/pdf
Всички тези хирурзи с богат клиничен опит споделиха наблюденията си и бяха единодушни, че никой не може да “изпревари природата'”. Това означава, че високо-елитни спортисти и активно спортуващи пациенти атлети трябва да бъдат по-дълго под наблюдение на лекари и физиотерапевти – 8 месеца до година, с цел максимално функционално възстановяване на крайника.
Заключение
Съвети:
- Обсъдете внимателно оперативната техника.
- Ако не е противопоказно направете предоперативна рехабилитация.
- Имайте търпение… Пълната следоперативна рехабилитация може да отнеме до година време.
