С увеличаване на средната продължителност на живота в съвременните общества възникват дегенеративни заболявания засягащи опорно-двигателния апарат. Такова заболяване е коксартрозата, която прогресивно влошава качеството на живот и води до затруднения в извършването на ежедневни дейности. От коксартроза страдат хора в напреднала възраст. Заболяването има бавен, но прогресивен характер като засяга първоначално функционално, а на по-късен етап и структурно ставата. По своето същество коксартрозата представлява артроза на тазобедрената става.
Същност и рискови фактори
Под риск от развитието на артроза са изложени най-вече т.нар. носещи стави като колянната и тазобедрената става. От анатомо-физиологична гледна точка те са подложени на голям механичен стрес като естествeн резултат от обременяването им с телесно тегло. С напредване на годините дегенеративните промени намаляват ставна междина. Това води до нараняване на гладките хрущялни повърхности на ставните партньори и създава костна компресия в ставата. Появяват си микропункнатини в хрущялната повърхност. Променя се не само нейната структура, но и костната архитектоника-появяват се костни кисти и остеофити. Функцията на ставата е нарушена. Обременяването й по вертикала предизвиква болка. Рискови фактори за развитието на коксартроза са: наднормено тегло, обменни заболявания, остеопороза, травми, дисплазия на тазобедрени стави.
Симптоми при коксартроза
Симптомите се появяват бавно и постепенно във времето, но за сметка на това трайно. Причината за това е поражението от дисфункцията на структурите изграждащи ставата. Появява се сутрешна скованост и болка с напредването на деня. Първоначално болката изчезва при покой, но скоро след това се настанява трайно в ежедневието на пациента. Наблюдава се и нощна болка, която нарушава съня и възстановяването на организма. Ограничен е обема на движение в ставата. Отчита се слабост на мускулите отвеждачи, разгъвани и външни ротатори. Адаптивно скъсени са сгъвачите и привеждачите на бедрото. Ето защо пациентите се оплакват от болка в областта на ингвиналния лигамент и вътрешната част на бедрото. При пренебрегване на симптоматиката настъпва ставна контрактура, която води до скъсява дължината на крайника и пациента започва на накуцва. В практиката често се наслагва и неврологична симптоматика с произход от лумбалния гръбнак. Тазобедрената става и лумбалния дял на гръбначния стълб са една функционална единица и нарушения в структурата и функцията на едното звено пряко влияе другото. Това обяснява защо често пациентите се лутат между кабинетите на ортопеди и невролози.
Диагностика и консервативно лечение
Преглед и диагностика се извършва от лекар ортопед, който определя тежестта и степента на засягане на ставата. За целта освен снемане на анамнеза, лекарят може да насочи към образни изследвания като рентгенография и ядрено-магнитен резонанс. По правило след поставяне на диагнозата, независимо от тежестта на засягане, е редно да бъдат изчерпани всички варианти на консервативното лечение, преди пациента да бъде насочен към ендопротезиране.
Консервативното лечение се състои от комбинацията на различни физикални фактори и упражнения. Целта на физиотерапията и кинезитерапията са максимално съхраняване на ставата структурно и подобряване на функционалния й дефицит. Към пациента се подхожда агресивно с физикални модалности, имащи регенериращ ефект върху структурите. Постепенно се включват и лечебните упражнения, с който са подобрява ставната мобилност и мускулен тонус. Изгражда се индивидуален комплекс от упражнения, който пациента трябва да внедри в ежедневието си. Лечебния план изисква преразглеждане и корекции в ежедневните навици на пациентите по отношение двигателната активност и хранителния режим.
